Най-древното изображение на мартеница констатира българска експедиция в Иран

Най-древното изображение на мартеница констатира българска експедиция в Иран

31 май 2011

София. Най-древното изображение на мартеница, известно досега в света, е констатирано по време на първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” доц. Явор Шопов - директор на Института по древни цивилизации. „На короните и шлемовете на прабългарските владетели винаги висят две лентички. Същото нещо го има при Сасанидските владетели. Тези две лентички са подобни на мартеница и символизират божественост. В Иран има много такива фризове, в които, при коронясването на Сасанидския император, му връчат символ, който представлява халка с две лентички, които висят от нея. Добре известно е, че при прабългарите владетелят, тоест канът, е едновременно цар и върховен жрец. Те са съчетавали светската и духовната власт и се смята, че те са представители на бога на земята. Това именно символизират тези две лентички. На един от тези фризове, който представлява сцена на пленяването на император Валериан от Шапур Велики, е първото изображение на мартеницата, която е на гърдите на върховния жрец на владетеля Шапур Велики”, каза доц. Шопов. Той обясни, че изобразената мартеница представлява две гофрирани лентички. „Ние работим с един иранец, който е доктор по история на Иран, в България живее от много години. Той ми обясни, че в Иран също имат мартеници и ми обясни даже символиката на мартениците, която ние сме забравили. По думите му белият конец символизира мир и спокойствие, а червеният конец символизира здраве и щастие. Според тях това е символиката на мартеницата. В Иран обаче мартениците са само бял и червен конец, а не са с характерни форми, както в България се е развило изкуството”, обясни доц.Шопов.
По време на експедицията учените са констатирали много релефи, подобни на Мадарския конник. Според доц. Шопов иконографията на Мадарския конник е типично персийска. „Има много подобни фризове. Повечето от тях са сасанидски. Има податки, че Сасанидската династия е родствена на рода Дуло, без, разбира се, самият народ да има някакви роднински връзки. Вероятно по тази причина иконографията и някои характерни символи са еднакви”, каза доц. Шопов.
„На честването на десетгодишнината на специалността иранистика в Софийския университет говорителят на Външното министерство на Иран ни обясни откъде произхожда етническото име „българи”. Той каза, че най-древният исторически запис, в който се споменава думата „българин”, е на един класически персийски поет, който разказва историята, че когато Александър Македонски напада персите, част от тях се скриват в дъното на една пещера. На персийки пещера е „гар”, а дъно е „бон”. Когато си заминава Александър Македонски, тези хора излизат от пещерата и започват да населяват районите около пещерата и оттогава ги наричат „болгар”. В момента в историческите среди има консенсус, че древните българи са живели в Бактрия през 7 до 5-4 век пр.н.е. Точно по това време Бактрия е била част от Персийската империя”, каза доц. Шопов.
Весела БАРЪМОВА

иаф / Бг Памир