Кои сме ние, българите? Къде е нашата прародина? От каква мая сме замесени? Отговорът на тези въпроси се губят назад в мъглата на времето, въпреки различните научни хипотези и теории за нашия произход. Едно е сигурно – нашите прародители са населявали земите на древна Азия. Въпросът е от коя част на континента са дошли. Сред научната ни общност тезата за ираноперсийското ни потекло намира все повече привърженици. В търсене на доказателства за нашия далечен произход тези дни за Иран замина българска научна експедиция.
Учените са единодушни – българите сме наследници на „генетичен коктейл”, забъркан от различните племена и народи, кръстосвали в продължение на хилядолетия нашите древни земи. Затова сме и толкова различни едни от други! Руси или с тъмни коси, светлооки или с кафяви очи, ниски и набити или слаби и източени – не съществува характерен български типаж. Най-дълбоки следи в генетичния ни профил са оставили славяните, траките и прабългарите, които още през VII век основават своя държава в тази част на Балканския полуостров. Участниците в мащабната научна експедиция обаче са убедени, че във вените ни кипи най-вече прабългарска кръв и че прадедите ни са дошли не от северен Сибир, както дълги години се смяташе, а от териториите на днешен Иран и планината Памир. Ако учените успеят да докажат тезата си, тя ще разбие „на пух и прах” досегашните широко разпространени разбирания за произхода и идентичността ни.
„По време на социализма бяхме „братя” с руснаците, затова и акцентът бе върху славянския ни ген. Но истината е, че повечето българи въобще не притежават славянски черти, а когато отидат в Русия, ги питат от коя бивша съветска република са!”, обяснява доц. Александър Илиев – член на експедицията и режисьор на излъчената по БНТ документална трилогия за произхода на българите, който от години проучва въпроса. Според него има неоспорими факти в подкрепа на ираноперсийските ни корени. Както например откритият в северен Афганистан скален барелеф на конника „Раг е модар”, който всъщност е прототип на известния нашенски Мадарски конник край гр. Шумен /от началото на VIII век/. Предполага се, че „мадар” произлиза от думата „модар” и е свързана с култа към бог Митра, който пък има древноирански произход. Подобия на Мадарския конник са открити и на територията на днешен Иран. Лингвистите пък са установили че в езика фарси има над 800 общи думи с българския, като някои от тях са навлезли в речника ни чрез турския или арабския. Да не говорим за допирните точки в обичаите, религиозните вярвания, културните традиции… И още:
„Любопитните сходства са най-вече в науки като генетиката, например – твърди доц. Илиев. - Ние успяхме да вземем една непредставителна извадка от 58 ДНК проби в Памир, които доказаха голямото сходство между народите ни. Освен това проучването на съвременния антропологичен тип на българина показа над 40 процента прилика с хората, които са наши далечни братовчеди в Памир и Афганистан. Така че най-вероятно сме част от тази голяма ираноперсийска цивилизация!”
В Иран членовете на експедицията ще изследват близо месец библиотеки и архиви, ще се срещат с местни историци и иранисти, за да съберат достатъчно доказателства в подкрепа на тезата си за ираноперсийското ни потекло. Впрочем това далеч не е първата експедиция с подобна цел. Доц. Илиев твърди, че всички проучвания до момента водят до следния извод:
„Нашите сведения, които се засичат със сведенията на много от хронистите от това време, сочат, че някъде около 150 години след новата ера тръгва преселението от северната част на Афганистан и южен Таджикистан, предизвикано от нашествието на т.нар. бели хуни. След тежки сражения заедно с други народи и българите се изтеглят от тези земи и се преселват в Кавказ. От тук нататък вече историята на нашия народ ни е позната. Българите живеят там, имат своите градове, свои родови обединения. При кан Кубрат се създава Стара Велика България, а неговият син Аспарух се установява на територията на днешна България и основава Първата българска държава”.
бнр / Бг Таймс
