Над 1000 са персийските думи, запазени в българския език

Доц. Явор Шопов: Над 1000 са персийските думи, запазени в българския език

02 юни 2011

София. Над 1000 са персийските думи, запазени в българския език, от древни времена. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” доц. Явор Шопов - директор на Института по древни цивилизации, по повод резултатите от първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран.
„Има речник на 400 персийски думи в българския език, публикуван от една иранка, която работи като преводач в Иранското посолство. В момента се подготвя един по-голям речник от 1200 такива думи, от археолозите Васил Мутафов и Мария Мутафова”, каза доц. Шопов.
Примери за персийска дума в българския език са например „чешма”, „чардак” и много други, посочи доц. Шопов. Той обясни, че някои от тези думи се смятат за турски, но те всъщност са навлезли в турския език, тъй като персите са били владени от турците също като българите, доста дълго време. „Има много пластове, които ни свързват с различни народи в Иран, не със самите иранци, разбира се. Но след като толкова дълго сме обитавали тази територия, има някакви остатъци от нашето присъствие там. В Иран също имат кисело мляко и бяло сирене. Правят и айрян, който на персийски се нарича мас. Там ми обясниха какво представлява българското шишче, то се нарича булгар-кебап. Дадоха ми едно обяснение за конструкцията на българското шишче, която знам от баща ми – прави се от едно парче месо, едно парче сланина и едно парче лук или чушка. Аз бих казал, че те знаят повече за нас, отколкото ние за тях. Направи ми също впечатление, че народните им песни много приличат на нашите. При това не само народните им песни, но и тяхната чалга е по същия начин, по какъвто и българската. Това означава сходен начин на мислене, сходни музикални традиции”, каза доц. Шопов.
Той посочи, че на честването на десетгодишнината на специалността иранистика в Софийския университет говорителят на Външното министерство на Иран е обяснил произхода на етническото име „българи”. „Той каза, че най-древният исторически запис, в който се споменава думата „българин”, е на един класически персийски поет, който разказва историята, че когато Александър Македонски напада персите, част от тях се скриват в дъното на една пещера. На персийки пещера е „гар”, а дъно е „бон”. Когато си заминава Александър Македонски, тези хора излизат от пещерата и започват да населяват районите около пещерата и оттогава ги наричат „болгар”. В момента в историческите среди има консенсус, че древните българи са живели в Бактрия през 7 до 5-4 век пр.н.е. Точно по това време Бактрия е била част от Персийската империя”, каза доц. Шопов.
Весела БАРЪМОВА

иаф / Бг Памир