четвъртък, 28 юли 2011 г.
четвъртък, 2 юни 2011 г.
Доц. Явор Шопов: Намерени са сигурни следи от присъствие на древни българи в Персийската империя
Доц. Явор Шопов: Намерени са сигурни следи от присъствие на древни българи в Персийската империя
31 май 2011
София. Намерени са сигурни следи от присъствие на древни българи в Персийската империя. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” доц. Явор Шопов - директор на Института по древни цивилизации относно резултатите от първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран. Той обясни, че през 1971-ва година по време на честванията на 2500-годишнината от създаването на Персийската империя, специално е била поканена българска делегация, като иранците са смятали, че българите са участвали в Персийската империя. „В тази делегация е имало български историци, които са посочили на някои от фризовете в Персеполис фигури, които според тях са били на български воини. Оказва се всъщност, че честванията за 1300 години България, са били вдъхновени от честванията на 2500-годишнината на Персийската империя. Това беше едно от нещата, които знаехме предварително. Другите данни, които имахме, са че много преди това е имало един древен народ, който се казва „кути” или „гути”, впоследствие са ги наричали „кути-гури”, това е един от клоновете на прабългарите. Този древен народ е живял там много дълго време. Даже има археологически находки и писмени сведения, че те всъщност завладяват Шумер и Акад в 2478 г. преди н.е. и основават една голяма империя. Тогава за първи път се употребява титлата „цар”, под формата „шар” в един надпис на кутите, където той самият се титулува: „Аз, могъщият шар на кутите, владетел на четирите четвъртини на света”. Тези глинени таблички са намерени от проф. Хил Предчт от Университета в Пенсилвания, към 1910 г. са публикувани в цяла книга и съдържат най-древната версия на библейската история за потопа, която е с около 700 години по стара от шумерската версия. Той твърди, че всички останали версии са преписани от този оригинал. Това е, което се знаеше предварително и по тези данни с колегите от Иран ходихме и търсихме съответни индикации за присъствие на древните българи в Иран”, каза доц. Шопов.
„Не са намерени от нас, но са констатирани едни изображения на български войни, които са на фризовете на гробниците на шест Ахеменидски императори, между които Ксеркс и Артаксеркс. Изобразена е следната сцена: една подвижна платформа, на която се намира императорът на Персийската империя и тази платформа се носи от 28 войници от 28 различни народа. Самите скулптури са така направени, че да може да се познае по облеклото, униформата и по чертите на лицето на всеки един от тези войници кой към кой народ принадлежи. Първият войник на първия ред носи една българска шапка с много характерна форма. Тя е описана от персийския историк Закария Казвини през 13 век като българска шапка. Даже в един негов трактат има една риба, която той нарича риба с формата на българска шапка. Това са интересни податки, които намерихме там”, каза доц. Шопов.
Весела БАРЪМОВА
иаф / Бг Памир
31 май 2011
София. Намерени са сигурни следи от присъствие на древни българи в Персийската империя. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” доц. Явор Шопов - директор на Института по древни цивилизации относно резултатите от първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран. Той обясни, че през 1971-ва година по време на честванията на 2500-годишнината от създаването на Персийската империя, специално е била поканена българска делегация, като иранците са смятали, че българите са участвали в Персийската империя. „В тази делегация е имало български историци, които са посочили на някои от фризовете в Персеполис фигури, които според тях са били на български воини. Оказва се всъщност, че честванията за 1300 години България, са били вдъхновени от честванията на 2500-годишнината на Персийската империя. Това беше едно от нещата, които знаехме предварително. Другите данни, които имахме, са че много преди това е имало един древен народ, който се казва „кути” или „гути”, впоследствие са ги наричали „кути-гури”, това е един от клоновете на прабългарите. Този древен народ е живял там много дълго време. Даже има археологически находки и писмени сведения, че те всъщност завладяват Шумер и Акад в 2478 г. преди н.е. и основават една голяма империя. Тогава за първи път се употребява титлата „цар”, под формата „шар” в един надпис на кутите, където той самият се титулува: „Аз, могъщият шар на кутите, владетел на четирите четвъртини на света”. Тези глинени таблички са намерени от проф. Хил Предчт от Университета в Пенсилвания, към 1910 г. са публикувани в цяла книга и съдържат най-древната версия на библейската история за потопа, която е с около 700 години по стара от шумерската версия. Той твърди, че всички останали версии са преписани от този оригинал. Това е, което се знаеше предварително и по тези данни с колегите от Иран ходихме и търсихме съответни индикации за присъствие на древните българи в Иран”, каза доц. Шопов.
„Не са намерени от нас, но са констатирани едни изображения на български войни, които са на фризовете на гробниците на шест Ахеменидски императори, между които Ксеркс и Артаксеркс. Изобразена е следната сцена: една подвижна платформа, на която се намира императорът на Персийската империя и тази платформа се носи от 28 войници от 28 различни народа. Самите скулптури са така направени, че да може да се познае по облеклото, униформата и по чертите на лицето на всеки един от тези войници кой към кой народ принадлежи. Първият войник на първия ред носи една българска шапка с много характерна форма. Тя е описана от персийския историк Закария Казвини през 13 век като българска шапка. Даже в един негов трактат има една риба, която той нарича риба с формата на българска шапка. Това са интересни податки, които намерихме там”, каза доц. Шопов.
Весела БАРЪМОВА
иаф / Бг Памир
Най-древното изображение на мартеница констатира българска експедиция в Иран
Най-древното изображение на мартеница констатира българска експедиция в Иран
31 май 2011
София. Най-древното изображение на мартеница, известно досега в света, е констатирано по време на първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” доц. Явор Шопов - директор на Института по древни цивилизации. „На короните и шлемовете на прабългарските владетели винаги висят две лентички. Същото нещо го има при Сасанидските владетели. Тези две лентички са подобни на мартеница и символизират божественост. В Иран има много такива фризове, в които, при коронясването на Сасанидския император, му връчат символ, който представлява халка с две лентички, които висят от нея. Добре известно е, че при прабългарите владетелят, тоест канът, е едновременно цар и върховен жрец. Те са съчетавали светската и духовната власт и се смята, че те са представители на бога на земята. Това именно символизират тези две лентички. На един от тези фризове, който представлява сцена на пленяването на император Валериан от Шапур Велики, е първото изображение на мартеницата, която е на гърдите на върховния жрец на владетеля Шапур Велики”, каза доц. Шопов. Той обясни, че изобразената мартеница представлява две гофрирани лентички. „Ние работим с един иранец, който е доктор по история на Иран, в България живее от много години. Той ми обясни, че в Иран също имат мартеници и ми обясни даже символиката на мартениците, която ние сме забравили. По думите му белият конец символизира мир и спокойствие, а червеният конец символизира здраве и щастие. Според тях това е символиката на мартеницата. В Иран обаче мартениците са само бял и червен конец, а не са с характерни форми, както в България се е развило изкуството”, обясни доц.Шопов.
По време на експедицията учените са констатирали много релефи, подобни на Мадарския конник. Според доц. Шопов иконографията на Мадарския конник е типично персийска. „Има много подобни фризове. Повечето от тях са сасанидски. Има податки, че Сасанидската династия е родствена на рода Дуло, без, разбира се, самият народ да има някакви роднински връзки. Вероятно по тази причина иконографията и някои характерни символи са еднакви”, каза доц. Шопов.
„На честването на десетгодишнината на специалността иранистика в Софийския университет говорителят на Външното министерство на Иран ни обясни откъде произхожда етническото име „българи”. Той каза, че най-древният исторически запис, в който се споменава думата „българин”, е на един класически персийски поет, който разказва историята, че когато Александър Македонски напада персите, част от тях се скриват в дъното на една пещера. На персийки пещера е „гар”, а дъно е „бон”. Когато си заминава Александър Македонски, тези хора излизат от пещерата и започват да населяват районите около пещерата и оттогава ги наричат „болгар”. В момента в историческите среди има консенсус, че древните българи са живели в Бактрия през 7 до 5-4 век пр.н.е. Точно по това време Бактрия е била част от Персийската империя”, каза доц. Шопов.
Весела БАРЪМОВА
иаф / Бг Памир
31 май 2011
София. Най-древното изображение на мартеница, известно досега в света, е констатирано по време на първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” доц. Явор Шопов - директор на Института по древни цивилизации. „На короните и шлемовете на прабългарските владетели винаги висят две лентички. Същото нещо го има при Сасанидските владетели. Тези две лентички са подобни на мартеница и символизират божественост. В Иран има много такива фризове, в които, при коронясването на Сасанидския император, му връчат символ, който представлява халка с две лентички, които висят от нея. Добре известно е, че при прабългарите владетелят, тоест канът, е едновременно цар и върховен жрец. Те са съчетавали светската и духовната власт и се смята, че те са представители на бога на земята. Това именно символизират тези две лентички. На един от тези фризове, който представлява сцена на пленяването на император Валериан от Шапур Велики, е първото изображение на мартеницата, която е на гърдите на върховния жрец на владетеля Шапур Велики”, каза доц. Шопов. Той обясни, че изобразената мартеница представлява две гофрирани лентички. „Ние работим с един иранец, който е доктор по история на Иран, в България живее от много години. Той ми обясни, че в Иран също имат мартеници и ми обясни даже символиката на мартениците, която ние сме забравили. По думите му белият конец символизира мир и спокойствие, а червеният конец символизира здраве и щастие. Според тях това е символиката на мартеницата. В Иран обаче мартениците са само бял и червен конец, а не са с характерни форми, както в България се е развило изкуството”, обясни доц.Шопов.
По време на експедицията учените са констатирали много релефи, подобни на Мадарския конник. Според доц. Шопов иконографията на Мадарския конник е типично персийска. „Има много подобни фризове. Повечето от тях са сасанидски. Има податки, че Сасанидската династия е родствена на рода Дуло, без, разбира се, самият народ да има някакви роднински връзки. Вероятно по тази причина иконографията и някои характерни символи са еднакви”, каза доц. Шопов.
„На честването на десетгодишнината на специалността иранистика в Софийския университет говорителят на Външното министерство на Иран ни обясни откъде произхожда етническото име „българи”. Той каза, че най-древният исторически запис, в който се споменава думата „българин”, е на един класически персийски поет, който разказва историята, че когато Александър Македонски напада персите, част от тях се скриват в дъното на една пещера. На персийки пещера е „гар”, а дъно е „бон”. Когато си заминава Александър Македонски, тези хора излизат от пещерата и започват да населяват районите около пещерата и оттогава ги наричат „болгар”. В момента в историческите среди има консенсус, че древните българи са живели в Бактрия през 7 до 5-4 век пр.н.е. Точно по това време Бактрия е била част от Персийската империя”, каза доц. Шопов.
Весела БАРЪМОВА
иаф / Бг Памир
Над 1000 са персийските думи, запазени в българския език
Доц. Явор Шопов: Над 1000 са персийските думи, запазени в българския език
02 юни 2011
София. Над 1000 са персийските думи, запазени в българския език, от древни времена. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” доц. Явор Шопов - директор на Института по древни цивилизации, по повод резултатите от първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран.
„Има речник на 400 персийски думи в българския език, публикуван от една иранка, която работи като преводач в Иранското посолство. В момента се подготвя един по-голям речник от 1200 такива думи, от археолозите Васил Мутафов и Мария Мутафова”, каза доц. Шопов.
Примери за персийска дума в българския език са например „чешма”, „чардак” и много други, посочи доц. Шопов. Той обясни, че някои от тези думи се смятат за турски, но те всъщност са навлезли в турския език, тъй като персите са били владени от турците също като българите, доста дълго време. „Има много пластове, които ни свързват с различни народи в Иран, не със самите иранци, разбира се. Но след като толкова дълго сме обитавали тази територия, има някакви остатъци от нашето присъствие там. В Иран също имат кисело мляко и бяло сирене. Правят и айрян, който на персийски се нарича мас. Там ми обясниха какво представлява българското шишче, то се нарича булгар-кебап. Дадоха ми едно обяснение за конструкцията на българското шишче, която знам от баща ми – прави се от едно парче месо, едно парче сланина и едно парче лук или чушка. Аз бих казал, че те знаят повече за нас, отколкото ние за тях. Направи ми също впечатление, че народните им песни много приличат на нашите. При това не само народните им песни, но и тяхната чалга е по същия начин, по какъвто и българската. Това означава сходен начин на мислене, сходни музикални традиции”, каза доц. Шопов.
Той посочи, че на честването на десетгодишнината на специалността иранистика в Софийския университет говорителят на Външното министерство на Иран е обяснил произхода на етническото име „българи”. „Той каза, че най-древният исторически запис, в който се споменава думата „българин”, е на един класически персийски поет, който разказва историята, че когато Александър Македонски напада персите, част от тях се скриват в дъното на една пещера. На персийки пещера е „гар”, а дъно е „бон”. Когато си заминава Александър Македонски, тези хора излизат от пещерата и започват да населяват районите около пещерата и оттогава ги наричат „болгар”. В момента в историческите среди има консенсус, че древните българи са живели в Бактрия през 7 до 5-4 век пр.н.е. Точно по това време Бактрия е била част от Персийската империя”, каза доц. Шопов.
Весела БАРЪМОВА
иаф / Бг Памир
02 юни 2011
София. Над 1000 са персийските думи, запазени в българския език, от древни времена. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” доц. Явор Шопов - директор на Института по древни цивилизации, по повод резултатите от първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран.
„Има речник на 400 персийски думи в българския език, публикуван от една иранка, която работи като преводач в Иранското посолство. В момента се подготвя един по-голям речник от 1200 такива думи, от археолозите Васил Мутафов и Мария Мутафова”, каза доц. Шопов.
Примери за персийска дума в българския език са например „чешма”, „чардак” и много други, посочи доц. Шопов. Той обясни, че някои от тези думи се смятат за турски, но те всъщност са навлезли в турския език, тъй като персите са били владени от турците също като българите, доста дълго време. „Има много пластове, които ни свързват с различни народи в Иран, не със самите иранци, разбира се. Но след като толкова дълго сме обитавали тази територия, има някакви остатъци от нашето присъствие там. В Иран също имат кисело мляко и бяло сирене. Правят и айрян, който на персийски се нарича мас. Там ми обясниха какво представлява българското шишче, то се нарича булгар-кебап. Дадоха ми едно обяснение за конструкцията на българското шишче, която знам от баща ми – прави се от едно парче месо, едно парче сланина и едно парче лук или чушка. Аз бих казал, че те знаят повече за нас, отколкото ние за тях. Направи ми също впечатление, че народните им песни много приличат на нашите. При това не само народните им песни, но и тяхната чалга е по същия начин, по какъвто и българската. Това означава сходен начин на мислене, сходни музикални традиции”, каза доц. Шопов.
Той посочи, че на честването на десетгодишнината на специалността иранистика в Софийския университет говорителят на Външното министерство на Иран е обяснил произхода на етническото име „българи”. „Той каза, че най-древният исторически запис, в който се споменава думата „българин”, е на един класически персийски поет, който разказва историята, че когато Александър Македонски напада персите, част от тях се скриват в дъното на една пещера. На персийки пещера е „гар”, а дъно е „бон”. Когато си заминава Александър Македонски, тези хора излизат от пещерата и започват да населяват районите около пещерата и оттогава ги наричат „болгар”. В момента в историческите среди има консенсус, че древните българи са живели в Бактрия през 7 до 5-4 век пр.н.е. Точно по това време Бактрия е била част от Персийската империя”, каза доц. Шопов.
Весела БАРЪМОВА
иаф / Бг Памир
сряда, 1 юни 2011 г.
Най-старото присъствие на българи в Иран, отбелязано с писмени източници датира от 2478 г. пр. Хр.
Първите български следи в Иран са отпреди 4,5 хиляди години
01 юни 2011
Персийската империя около 490 пр.н.е.
Иранците смятат, че участието на българите в Персийската империя е било много важно
София /КРОСС/ Най-старото присъствие на българи в Иран, отбелязано с писмени източници датира от 2478 г. пр. Хр. Това съобщи за Информационна агенция КРОСС доц. Явор Шопов - директор на Института по древни цивилизации по повод представянето днес на резултатите от Първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран.
Шопов допълни, че по това време, ХХV в. пр. Хр., за първи път се появява титлата „цар" /"шар"/ на надписи на глинени таблетки. Те са свързани с пребиваването на клон на прабългарите, които по-късно пребивават във Волжка България и Велики Болгар, който по това време се е наричал кути или гути.
Има и генетични връзки между българите и няколко народа в Иран, които вече са доказани, посочи доц. Шопов. Той уточни, че има български гени при три от иранските народности. Шопов потвърди, че много думи от персийския език имат своето присъствие в сегашния български език и съобщи, че в момента се подготвя речник от 1200 персийски думи в българския, като уточни, че има вече издаден един подобен речник от 400 думи. „При иранците са много често срещани думи като чешма, чердак", посочи Шопов.
Има много градове в Иран, които носят български имена. Там има например населени места, които се казват Бургас, Варна. Има връх Мусала, дори го изкачих по време на своето пребиваване там, съобщи Явор Шопов. Той добави, че иранската кухня е много близка до българската, като има съвсем идентични продукти като кисело мляко и бяло сирене.
Друг пласт от връзките между българите и Иран е присъствието ни в Персийската империя през ІV в. пр. Хр., съобщи доц. Шопов. По думите му през 1971-ва година по време на честванията на 2500-годишнината от създаването на Персийската империя, българската делегация е била на изключителна почит, като делегация на народ, който е живял в тази империя. Историците от делегацията тогава са посочили на един от фризовете в Персеполис къде са изобразени българите. Самите иранци смятат, че участието на българите в Персийската империя е било много важно, посочи доц. Шопов.
От това време в българския език са останали най-различни думи и поговорки като „да обереш парсата", например, посочи Шопов. Той обясни, че това идва от името на тогавашния мегаполис Персеполис, в който представителите на 28-те народа на империята носели данъците, които плащат на държавата.
До момента в специализираната литература има десет публикации по въпроса за древните българи, заяви доц. Явор Шопов, като добави, че ако има интерес от страна на издатели, би могло и да се напише книга по въпроса.
Резултатите от Първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран ще бъдат докладвани на обединен семинар на института по Древни цивилизации и лабораторията по Археогеофизика днес от 19 ч. в ауд. А 209 в сграда "А" на Физически факултет, бул. Джеймс Баучер 5.
Бг Памир
01 юни 2011
Персийската империя около 490 пр.н.е.
Иранците смятат, че участието на българите в Персийската империя е било много важно
София /КРОСС/ Най-старото присъствие на българи в Иран, отбелязано с писмени източници датира от 2478 г. пр. Хр. Това съобщи за Информационна агенция КРОСС доц. Явор Шопов - директор на Института по древни цивилизации по повод представянето днес на резултатите от Първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран.
Шопов допълни, че по това време, ХХV в. пр. Хр., за първи път се появява титлата „цар" /"шар"/ на надписи на глинени таблетки. Те са свързани с пребиваването на клон на прабългарите, които по-късно пребивават във Волжка България и Велики Болгар, който по това време се е наричал кути или гути.
Има и генетични връзки между българите и няколко народа в Иран, които вече са доказани, посочи доц. Шопов. Той уточни, че има български гени при три от иранските народности. Шопов потвърди, че много думи от персийския език имат своето присъствие в сегашния български език и съобщи, че в момента се подготвя речник от 1200 персийски думи в българския, като уточни, че има вече издаден един подобен речник от 400 думи. „При иранците са много често срещани думи като чешма, чердак", посочи Шопов.
Има много градове в Иран, които носят български имена. Там има например населени места, които се казват Бургас, Варна. Има връх Мусала, дори го изкачих по време на своето пребиваване там, съобщи Явор Шопов. Той добави, че иранската кухня е много близка до българската, като има съвсем идентични продукти като кисело мляко и бяло сирене.
Друг пласт от връзките между българите и Иран е присъствието ни в Персийската империя през ІV в. пр. Хр., съобщи доц. Шопов. По думите му през 1971-ва година по време на честванията на 2500-годишнината от създаването на Персийската империя, българската делегация е била на изключителна почит, като делегация на народ, който е живял в тази империя. Историците от делегацията тогава са посочили на един от фризовете в Персеполис къде са изобразени българите. Самите иранци смятат, че участието на българите в Персийската империя е било много важно, посочи доц. Шопов.
От това време в българския език са останали най-различни думи и поговорки като „да обереш парсата", например, посочи Шопов. Той обясни, че това идва от името на тогавашния мегаполис Персеполис, в който представителите на 28-те народа на империята носели данъците, които плащат на държавата.
До момента в специализираната литература има десет публикации по въпроса за древните българи, заяви доц. Явор Шопов, като добави, че ако има интерес от страна на издатели, би могло и да се напише книга по въпроса.
Резултатите от Първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран ще бъдат докладвани на обединен семинар на института по Древни цивилизации и лабораторията по Археогеофизика днес от 19 ч. в ауд. А 209 в сграда "А" на Физически факултет, бул. Джеймс Баучер 5.
Бг Памир
четвъртък, 8 юли 2010 г.
Сходни мелодии, обичаи и лица издават произхода ни от земите на днешен Иран
Сходни мелодии, обичаи и лица издават произхода ни от земите на днешен Иран
Kafene.bg | 09.07.10
Учениците трябва да изучават поне 3 допълнителни часа за историята на древните българи преди 681 г. и да имат допълнителни часове за персийска история, с която сме свързани. Това предложи видният наш историк проф. Георги Бакалов, председател на държавна агенция „Архиви”, на пресконференция, организирана от Списание 8 по повод завръщането от Иран на българската експедиция “Българи – прародина”.
За 20 дни 6-има специалисти от различни области изминаха 10500 км., водени от литературоведа Алиреза Пурмохаммад, и събираха стотици доказателства, че българите са част от голямото семейство на територията на Иран.
Няма нито едно писмено свидетелство, че българите имат тюркоалтайски произход, а това продължава да се преподава в училище, обясни проф. Бакалов, който е и директор на научния център за изследване на българите при ОБФ „Тангра-ТаНагРа”. Фондацията е организатор на пътуването.
„Срамно е XXI век да не познаваме своите корени”, каза ръководителят на експедицията доц. Александър Илиев. Той показа на журналистите стотици фотографии на сходни с българските мелодии, килими, ритуални предмети, сгради, обичаи и лица.
Открити са няколко безспорни прототипа на орела от погребението на хан Аспарух, като единствената разлика е, че крилата в Иран са разперени.
В лингвистичен план също се множат доказателствата за принадлежността на езика ни към иранското семейство. Част от имената и названията на древните българи имат свой превод на персийски. Предстои анализ на персийските думи в съвременния български, които експедицията е събрала.
Екипът обърна внимание на огромния антропологически материал, открит в земите на древна Персия. Заснети са десетки погребения, както и черепи, които ще бъдат сравнени с нашите находки. Първият поглед показва, че това са били европеиди, хора от иранския антропологически тип. Лицата в Иран говорят за биологична пъстрота поради множеството преселения на тази територия. Но все още съществуват етнически групи, произлизащи от голямото арийско семейство. Те се забелязват лесно и обективите на екипа са фиксирали огромен брой лица, подобни на днешните жители на България
Намерени са и сериозни музикални сходства. Най-близки и почти идентични с българските са мелодиите и песните от Прикаспието. Отделени са повече от 10 изпълнения на свирка, гайда и тамбура, които напълно отговарят на нашата фолклорна традиция. Над 50% от килимите в Прикаспието напълно съвпадат с българските като орнаменти, символика и дори цветове.
Изключително богата информация за произхода ни има и в архивите на Иран. Проф. Карачанлу, специалист по историческа география, е показал на екипа ни карти и хроники, които разказват за няколко Българии – Дунавска, Кавказка и Волжка. Предстои част от тази информация и поне 10 книги да бъдат преведени на български, съобщи доц. д-р Иво Панов. Проучванията на проф. Карачанлу за древната история на българите също ще излязат на книга.
Д-р Славян Стоилов припомни, че данните от ДНК проучване, което бе публикувано в бр. 6 на Списание 8, също категорично доказва индоевропейския ни произход и това, че нямаме азиатски и тюркси примеси. И това, че сме под 20% славяни. Д-р Стоилов обясни, че от генетичното изследване става ясно, че българите не са били диви орди, нито войнстващи племена, а от Изток се е предвижвал цял един народ – мъже и жени.
Догодина експедицията планира да се върне в Иран, за да довърши проучванията си, обеща Петко Колев, председател на ОБФ „Тангра-ТаНагРа”.
Интердисциплинарната пилотна научна експедиция “БЪЛГАРИ – ПРАРОДИНА” се провежда под патронажа на Министерството на външните работи на Република България, Българската академия на науките, Софийския университет “Св. Климент Охридски”, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” с продуценството на ОБФ Тангра-ТанНакРа”.
Членовете на експедицията са: доц. д-р Александър Илиев, ръководител, антрополог, Петко Колев, координатор, председател на Общобългарска фондация “Тангра-ТаНагРа”, доц. д-р Иво Панов от СУ “Св.Климент Охридски” - иранист, литературовед и обществовед, доц. д-р Ружа Нейкова, БАН, етнолог и музиколог, д-р Славян Стоилов, специалист по традиционна медицина, Иво Леонкев, оператор, изследовател на театрални мистерии и обреди и Алиреза Пурмохаммад от Центъра за разпространение на иранския език, преподавател в СУ ”Климент Охридски”, литературовед.кафене.бг
За 20 дни 6-има специалисти от различни области изминаха 10500 км., водени от литературоведа Алиреза Пурмохаммад, и събираха стотици доказателства, че българите са част от голямото семейство на територията на Иран.
Няма нито едно писмено свидетелство, че българите имат тюркоалтайски произход, а това продължава да се преподава в училище, обясни проф. Бакалов, който е и директор на научния център за изследване на българите при ОБФ „Тангра-ТаНагРа”. Фондацията е организатор на пътуването.
„Срамно е XXI век да не познаваме своите корени”, каза ръководителят на експедицията доц. Александър Илиев. Той показа на журналистите стотици фотографии на сходни с българските мелодии, килими, ритуални предмети, сгради, обичаи и лица.
Открити са няколко безспорни прототипа на орела от погребението на хан Аспарух, като единствената разлика е, че крилата в Иран са разперени.
В лингвистичен план също се множат доказателствата за принадлежността на езика ни към иранското семейство. Част от имената и названията на древните българи имат свой превод на персийски. Предстои анализ на персийските думи в съвременния български, които експедицията е събрала.
Екипът обърна внимание на огромния антропологически материал, открит в земите на древна Персия. Заснети са десетки погребения, както и черепи, които ще бъдат сравнени с нашите находки. Първият поглед показва, че това са били европеиди, хора от иранския антропологически тип. Лицата в Иран говорят за биологична пъстрота поради множеството преселения на тази територия. Но все още съществуват етнически групи, произлизащи от голямото арийско семейство. Те се забелязват лесно и обективите на екипа са фиксирали огромен брой лица, подобни на днешните жители на България
Намерени са и сериозни музикални сходства. Най-близки и почти идентични с българските са мелодиите и песните от Прикаспието. Отделени са повече от 10 изпълнения на свирка, гайда и тамбура, които напълно отговарят на нашата фолклорна традиция. Над 50% от килимите в Прикаспието напълно съвпадат с българските като орнаменти, символика и дори цветове.
Изключително богата информация за произхода ни има и в архивите на Иран. Проф. Карачанлу, специалист по историческа география, е показал на екипа ни карти и хроники, които разказват за няколко Българии – Дунавска, Кавказка и Волжка. Предстои част от тази информация и поне 10 книги да бъдат преведени на български, съобщи доц. д-р Иво Панов. Проучванията на проф. Карачанлу за древната история на българите също ще излязат на книга.
Д-р Славян Стоилов припомни, че данните от ДНК проучване, което бе публикувано в бр. 6 на Списание 8, също категорично доказва индоевропейския ни произход и това, че нямаме азиатски и тюркси примеси. И това, че сме под 20% славяни. Д-р Стоилов обясни, че от генетичното изследване става ясно, че българите не са били диви орди, нито войнстващи племена, а от Изток се е предвижвал цял един народ – мъже и жени.
Догодина експедицията планира да се върне в Иран, за да довърши проучванията си, обеща Петко Колев, председател на ОБФ „Тангра-ТаНагРа”.
Интердисциплинарната пилотна научна експедиция “БЪЛГАРИ – ПРАРОДИНА” се провежда под патронажа на Министерството на външните работи на Република България, Българската академия на науките, Софийския университет “Св. Климент Охридски”, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” с продуценството на ОБФ Тангра-ТанНакРа”.
Членовете на експедицията са: доц. д-р Александър Илиев, ръководител, антрополог, Петко Колев, координатор, председател на Общобългарска фондация “Тангра-ТаНагРа”, доц. д-р Иво Панов от СУ “Св.Климент Охридски” - иранист, литературовед и обществовед, доц. д-р Ружа Нейкова, БАН, етнолог и музиколог, д-р Славян Стоилов, специалист по традиционна медицина, Иво Леонкев, оператор, изследовател на театрални мистерии и обреди и Алиреза Пурмохаммад от Центъра за разпространение на иранския език, преподавател в СУ ”Климент Охридски”, литературовед.кафене.бг
вторник, 15 юни 2010 г.
Проучването на антропологичения тип на българина показа над 40 процента прилика с хората,които са наши далечни братовчеди в Памир и Афганистан
Експедиция търси прародината на прабългарите
Скални релефи, сходни с българския Мадарски конник край гр. Шумен, са открити в Северен Афганистан и на територията на днешен Иран.
Кои сме ние, българите? Къде е нашата прародина? От каква мая сме замесени? Отговорът на тези въпроси се губят назад в мъглата на времето, въпреки различните научни хипотези и теории за нашия произход. Едно е сигурно – нашите прародители са населявали земите на древна Азия. Въпросът е от коя част на континента са дошли. Сред научната ни общност тезата за ираноперсийското ни потекло намира все повече привърженици. В търсене на доказателства за нашия далечен произход тези дни за Иран замина българска научна експедиция.
Учените са единодушни – българите сме наследници на „генетичен коктейл”, забъркан от различните племена и народи, кръстосвали в продължение на хилядолетия нашите древни земи. Затова сме и толкова различни едни от други! Руси или с тъмни коси, светлооки или с кафяви очи, ниски и набити или слаби и източени – не съществува характерен български типаж. Най-дълбоки следи в генетичния ни профил са оставили славяните, траките и прабългарите, които още през VII век основават своя държава в тази част на Балканския полуостров. Участниците в мащабната научна експедиция обаче са убедени, че във вените ни кипи най-вече прабългарска кръв и че прадедите ни са дошли не от северен Сибир, както дълги години се смяташе, а от териториите на днешен Иран и планината Памир. Ако учените успеят да докажат тезата си, тя ще разбие „на пух и прах” досегашните широко разпространени разбирания за произхода и идентичността ни.
„По време на социализма бяхме „братя” с руснаците, затова и акцентът бе върху славянския ни ген. Но истината е, че повечето българи въобще не притежават славянски черти, а когато отидат в Русия, ги питат от коя бивша съветска република са!”, обяснява доц. Александър Илиев – член на експедицията и режисьор на излъчената по БНТ документална трилогия за произхода на българите, който от години проучва въпроса. Според него има неоспорими факти в подкрепа на ираноперсийските ни корени. Както например откритият в северен Афганистан скален барелеф на конника „Раг е модар”, който всъщност е прототип на известния нашенски Мадарски конник край гр. Шумен /от началото на VIII век/. Предполага се, че „мадар” произлиза от думата „модар” и е свързана с култа към бог Митра, който пък има древноирански произход. Подобия на Мадарския конник са открити и на територията на днешен Иран. Лингвистите пък са установили че в езика фарси има над 800 общи думи с българския, като някои от тях са навлезли в речника ни чрез турския или арабския. Да не говорим за допирните точки в обичаите, религиозните вярвания, културните традиции… И още:
„Любопитните сходства са най-вече в науки като генетиката, например – твърди доц. Илиев. - Ние успяхме да вземем една непредставителна извадка от 58 ДНК проби в Памир, които доказаха голямото сходство между народите ни. Освен това проучването на съвременния антропологичен тип на българина показа над 40 процента прилика с хората, които са наши далечни братовчеди в Памир и Афганистан. Така че най-вероятно сме част от тази голяма ираноперсийска цивилизация!”
В Иран членовете на експедицията ще изследват близо месец библиотеки и архиви, ще се срещат с местни историци и иранисти, за да съберат достатъчно доказателства в подкрепа на тезата си за ираноперсийското ни потекло. Впрочем това далеч не е първата експедиция с подобна цел. Доц. Илиев твърди, че всички проучвания до момента водят до следния извод:
„Нашите сведения, които се засичат със сведенията на много от хронистите от това време, сочат, че някъде около 150 години след новата ера тръгва преселението от северната част на Афганистан и южен Таджикистан, предизвикано от нашествието на т.нар. бели хуни. След тежки сражения заедно с други народи и българите се изтеглят от тези земи и се преселват в Кавказ. От тук нататък вече историята на нашия народ ни е позната. Българите живеят там, имат своите градове, свои родови обединения. При кан Кубрат се създава Стара Велика България, а неговият син Аспарух се установява на територията на днешна България и основава Първата българска държава”.
бнр / Бг Таймс
Абонамент за:
Публикации (Atom)